Фридрих Хайнрих Александър фон Хумболт - велик изследовател-географ

Немският естественик, изследовател, географ и пътешественик, Фридрих Хайнрих Александър фон Хумболт е роден на 14 септември 1769 година в Берлин в семейство на придворен саксонски курфюрст. В университета във Франкфур

2011-04-22 11:41:41

Фридрих Хайнрих Александър фон Хумболт - велик изследовател-географ

Немският естественик, изследовател, географ и пътешественик, Фридрих Хайнрих Александър фон Хумболт е роден на 14 септември 1769 година в Берлин в семейство на придворен саксонски курфюрст. В университета във Франкфурт на Майн изучава различни науки – медицина, математика, технология, физика, търговия и др. През 1789 продължава образованието си в университета в Гьотинген, след това търговия в университета в Хамбург, а накрая – геология във Фрайбергската минна академия.

Голяма роля за формирането на личността на Хумболт изиграва видния немски естествоизпитател Гор Форстер , участник във второто околосветско плаване на Джеймс Кук. Двамата заедно през 1790 извършват полеви изследвания в Белгия, Холандия, Англия и Франция.

От 1792 до 1797 година е на служба в Прусия като инспектор на рудниците. По време на заеманата длъжност много обикаля по страната, занимава се с геоложки, химико-физични, биологични, ботанически и минералогически изследвания, изследва находища на полезни изкопаеми, ръководи чугуно-леярното производство. Хумболт поддържа приятелски взаимоотношения с Гьоте и Шилер. През 1797 г. подава оставка, като по този начин се отказва от бъдещата си бляскава кариера и отново се отправя на пътешествия, като следващите две години посещава Швейцария, Италия, Албания и други европейски страни.

През 1799 година Хумболт започва прочутото си пътуване до Южна Америка , заедно с френския ботаник Еме Бонплан ,което всъщност се счита за най-модерното пътуване за онова време. Там Хумболт изработва карти, прави проекти и чертае профили на местности, открива 6000 растения, от които около 3000 са съвсем нови видове, пътува сред тропическите гори, плава по бурни, пълни с крокодили и пирани реки, мръзне по планински върхове, спуска в огнедишащите кратери на вулкани, наблюдава земетресения и метеоритни дъждове.

Хумболт въвежда нов раздел в географията - "география на растенията". Открива бифуркация* на реката Касикиаре в Гвианска планаинска земя, от която се образуват реките Ориноко и Рио Негро (приток на Амазонка). Описва студеното перуанско океанско течение покрай тихоокеанските брегове на Южна Америка , откъдето то получава и другото си название Хумболтово течение.

През ноември 1800 година двамата с Бонплан отплават за Хавана и пътешестват из Куба. В края на март 1801 г. те отново се оказват на карибския бряг на Южна Америка. Изучават вулканите в Екваториалните Анди. След като събират богати географски и исторически материали, пътешествениците се насочват отново към Хавана, а по-късно се завръщат в Европа, след петгодишно отсъствия и с богати колекции.

Това е едно от най-големите по своите научни резултати пътешествия. Наистина, Хумболт и Банплан не извършват никакви географски открития в прекия смисъл на думата, но методите за географско изследване на определена територия прилагани от Хумболт стават образец за следващите научни експедиции през ХІХ в.

Хумболт става един от създателите на физическата география като наука и, описвайки тези страни, които посещава, показва начина, по който трябва да се работи в тази област. Той теоретически обобщава своите наблюдения и дава забележителни опити за установяването на взаимовръзката между различните географски явления и разпределението им по земната повърхност. Става един от основоположниците на съвременната география на растенията, виден историк на географските открития, климатолог, океанограф и картограф.

След завръщането си заживява в Париж и през следващите двадесет години пише книга за пътуването си в 30 тома.

От март до 13 ноември 1829 година, по покана на руското правителство, Хумболт извършва пътешествие по маршрута Петербург-Среден Урал-Алтай. По време на пътуването си той изминава 15 000 км и прави опити с цел проучване химичния състав на водата и изследване на различните видове риби.

След завръщането си от Русия Хумболт пристъпва към написване на фундаменталното си съчинение ‘Космос’. Той успява да издаде само четири тома от "Космос". Смъртта му на 6 май 1859 година прекъсва работата му върху петия том .

През 1837 г. Хумболт е отличен с медал за развитието на естествените науки, а по-късно получава орден от крал Фридрих Вилхелм IV.

Хумболт прекарва дълъг и плодотворен живот. Създава огромно количество трудове, отнасящи се практически към всички отрасли на човешкото знание. Основната му заслуга обаче се заключава в това, че той открива за хората великолепния свят на географията като обект на многочислени научни дисциплини, събрани в едно цяло – науки за Земята. Методите му за полеви географски изследвания са образец за всички научни експедиции провеждани от различни изследователи през целия ХІХ в.

Името на Хумболт носят езеро, река, хребет, блато, залив и 6 града в САЩ, хребет в планината Наншан, залив в Нова Гвинея, връх на остров Нова Каледония, морско течение покрай бреговете на Перу, град в Канада, планина в Австралия и Нова Зеландия, ледник в Гренландия, кратер на Луната, както и много минерали, няколко вида треви, храсти и дървета. На името на големия учен е наречен и известния Хумболтов университт в Берлин..